Някой ден
ще си запаля
две цигари едновременно.
И двете ще ги загася в очите ти.
За да закотвя малко пламък във тях.
Някой ден
ще скочиш от себе си
и свободно ще паднеш във мен,
смъртоносно уплашен, че си спасен.
За да заслужиш най-накрая и ти умиране.
Някой ден
няма да се събудя
и няма да има на кого
да разкажа всичко това.
За да се обезлюдя завинаги.
Някой ден
тъмносините кръгове
под очите ми ще се преродят
в непоносимо светлосиньо небе.
За да си разплати слънцето кармата с тях.
© Мария Василева Всички права запазени
Аплодисменти!!!