4.12.2007 г., 14:05

Някой ден

754 0 9
 

Някой ден

ще си запаля

две цигари едновременно.

И двете ще ги загася в очите ти.

За да закотвя малко пламък във тях.

 

Някой ден

ще скочиш от себе си

и свободно ще паднеш във мен,

смъртоносно уплашен, че си спасен.

За да заслужиш най-накрая и ти умиране.

 

Някой ден

няма да се събудя

и няма да има на кого

да разкажа всичко това.

За да се обезлюдя завинаги.

 

Някой ден

тъмносините кръгове

под очите ми ще се преродят

в непоносимо светлосиньо небе.

За да си разплати слънцето кармата с тях.

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Василева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...