Dec 4, 2007, 2:05 PM

Някой ден

  Poetry
757 0 9
 

Някой ден

ще си запаля

две цигари едновременно.

И двете ще ги загася в очите ти.

За да закотвя малко пламък във тях.

 

Някой ден

ще скочиш от себе си

и свободно ще паднеш във мен,

смъртоносно уплашен, че си спасен.

За да заслужиш най-накрая и ти умиране.

 

Някой ден

няма да се събудя

и няма да има на кого

да разкажа всичко това.

За да се обезлюдя завинаги.

 

Някой ден

тъмносините кръгове

под очите ми ще се преродят

в непоносимо светлосиньо небе.

За да си разплати слънцето кармата с тях.

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Василева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...