Dec 4, 2007, 2:05 PM

Някой ден

  Poetry
753 0 9
 

Някой ден

ще си запаля

две цигари едновременно.

И двете ще ги загася в очите ти.

За да закотвя малко пламък във тях.

 

Някой ден

ще скочиш от себе си

и свободно ще паднеш във мен,

смъртоносно уплашен, че си спасен.

За да заслужиш най-накрая и ти умиране.

 

Някой ден

няма да се събудя

и няма да има на кого

да разкажа всичко това.

За да се обезлюдя завинаги.

 

Някой ден

тъмносините кръгове

под очите ми ще се преродят

в непоносимо светлосиньо небе.

За да си разплати слънцето кармата с тях.

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Василева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...