5.03.2015 г., 22:43

Някой ден

Поезия

1.2K 3 13

И ти ще си заминеш някой ден.
Познато ми е - всеки път се случва.
Ще те отвее вятърът студен
далеч от онемелите ми чувства.

Ще изгори в небето ми звезда,
заради мен, росата ще заплаче...
По път към безгранична свобода,
"любов" какво ли би могло да значи!?

Навярно и след теб ще продължа.
Дори, ще се опитам да съм жива.
Не обяснявай. Просто, ей така,
тръгни. И най-добрите си отиват...

Върви си, без съмнения за грях,
човешко е сърцето да изстине.
Аз пак ще сея щастие и смях,
почти като навита на пружина.

И само нощем, в будния ми сън,
Луната ще надниква да ме види.
"Обичаш го", ще шепне с нежен звън,
но... все едно. Аз знам, че ще си идеш.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

линасветлана (Лина - Светлана Караколева)

Поздравления, Вики

2015-04-06T20:29:09+03:00
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

Пишеш искрено и вълнуващо, затова обичам да те чета, Вики! Перото ти е леко и чувствено, но дано стане по-усмихнато!

2015-03-19T15:33:43+02:00
Ангар (Ангел Чортов)

Много хубаво стихотворение! Случващото се, сюжетът, съдържанието - то познато, дотолкова познато, та чак банално. Но много хубаво поднесено. И тъжно, и благородно, разбиращо и всеопрощаващо.

Но в три от редовете истината ми се струва малко поизкривена. Струва ми се, че би трябвало да са:

"Познато ми е - не за пръв път ми се случва." (Инъче откъде ще ти е толкова познато?) И
"Не бой се - и след теб ще продължа.
Не бой се - и след теб ще бъда жива."

2015-03-07T21:25:52+02:00
tititi (Тити)

Браво, красиво е!

2015-03-06T17:10:59+02:00
radiola (Рада Димова)

Вики, Вики...Това "като навита на пружина" е толкова разстройващо! А иначе– много добре подреден, изпипан стих, както го умееш! Само да не беше болката, която струи от всяка дума...

2015-03-06T15:05:09+02:00