5 мар. 2015 г., 22:43

Някой ден

1.2K 3 13

И ти ще си заминеш някой ден.
Познато ми е - всеки път се случва.
Ще те отвее вятърът студен
далеч от онемелите ми чувства.

Ще изгори в небето ми звезда,
заради мен, росата ще заплаче...
По път към безгранична свобода,
"любов" какво ли би могло да значи!?

Навярно и след теб ще продължа.
Дори, ще се опитам да съм жива.
Не обяснявай. Просто, ей така,
тръгни. И най-добрите си отиват...

Върви си, без съмнения за грях,
човешко е сърцето да изстине.
Аз пак ще сея щастие и смях,
почти като навита на пружина.

И само нощем, в будния ми сън,
Луната ще надниква да ме види.
"Обичаш го", ще шепне с нежен звън,
но... все едно. Аз знам, че ще си идеш.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вики Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Поздравления, Вики
  • Пишеш искрено и вълнуващо, затова обичам да те чета, Вики! Перото ти е леко и чувствено, но дано стане по-усмихнато!
  • Много хубаво стихотворение! Случващото се, сюжетът, съдържанието - то познато, дотолкова познато, та чак банално. Но много хубаво поднесено. И тъжно, и благородно, разбиращо и всеопрощаващо.

    Но в три от редовете истината ми се струва малко поизкривена. Струва ми се, че би трябвало да са:

    "Познато ми е - не за пръв път ми се случва." (Инъче откъде ще ти е толкова познато?) И
    "Не бой се - и след теб ще продължа.
    Не бой се - и след теб ще бъда жива."
  • Браво, красиво е!
  • Вики, Вики...Това "като навита на пружина" е толкова разстройващо! А иначе– много добре подреден, изпипан стих, както го умееш! Само да не беше болката, която струи от всяка дума...

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...