5 мар. 2015 г., 22:43

Някой ден

1.2K 3 13

И ти ще си заминеш някой ден.
Познато ми е - всеки път се случва.
Ще те отвее вятърът студен
далеч от онемелите ми чувства.

Ще изгори в небето ми звезда,
заради мен, росата ще заплаче...
По път към безгранична свобода,
"любов" какво ли би могло да значи!?

Навярно и след теб ще продължа.
Дори, ще се опитам да съм жива.
Не обяснявай. Просто, ей така,
тръгни. И най-добрите си отиват...

Върви си, без съмнения за грях,
човешко е сърцето да изстине.
Аз пак ще сея щастие и смях,
почти като навита на пружина.

И само нощем, в будния ми сън,
Луната ще надниква да ме види.
"Обичаш го", ще шепне с нежен звън,
но... все едно. Аз знам, че ще си идеш.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вики Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Поздравления, Вики
  • Пишеш искрено и вълнуващо, затова обичам да те чета, Вики! Перото ти е леко и чувствено, но дано стане по-усмихнато!
  • Много хубаво стихотворение! Случващото се, сюжетът, съдържанието - то познато, дотолкова познато, та чак банално. Но много хубаво поднесено. И тъжно, и благородно, разбиращо и всеопрощаващо.

    Но в три от редовете истината ми се струва малко поизкривена. Струва ми се, че би трябвало да са:

    "Познато ми е - не за пръв път ми се случва." (Инъче откъде ще ти е толкова познато?) И
    "Не бой се - и след теб ще продължа.
    Не бой се - и след теб ще бъда жива."
  • Браво, красиво е!
  • Вики, Вики...Това "като навита на пружина" е толкова разстройващо! А иначе– много добре подреден, изпипан стих, както го умееш! Само да не беше болката, която струи от всяка дума...

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...