Някой ден
Някой ден
Някой ден ще почукаш на вратата ми,
ще ме погледнеш с милия си поглед
и ще ми кажеш “съжалявам”.
Тогава аз ще хвана измръзналите ти ръце,
ще те погаля по лицето, за да изтрия сълзите ти,
ще те прегърна, за да те стопля – но само това!
Преди да ти отговоря,
ще премине като на филм животът ми с теб,
всеки един миг, всеки един спомен,
всяка усмивка и мимолетното щастие.
Ще си спомня и за сълзите, които пропилях за теб,
неразбраните чувства, премълчаните думи.
Обичах те много, ти беше всичко за мен
и дори да звучи като клише, няма по силни думи от тези.
Обичах те и бях готова да дам живота си за теб,
опитвах се да разбера постъпките ти,
да разбера самия теб, да бъда с теб, въпреки теб.
Ти имаше право да говориш за начина, по който се чувстваш,
да ми разказваш за болките си.
И аз те слушах, и обвинявах себе си за всичко.
Докато не дойде денят, в който си дадох сметка.
Не аз бях виновната, а само ти.
Някой ден ще почукаш на вратата ми,
ще ме погледнеш с милия си поглед
и ще ми кажеш “съжалявам”.
Тогава аз ще хвана измръзналите ти ръце,
ще те погаля по лицето, за да изтрия сълзите ти,
ще те прегърна, за да те стопля – но само това!
Преди да ти отговоря,
ще премине като на филм животът ми с теб,
всеки един миг, всеки един спомен,
всяка усмивка и мимолетното щастие.
Ще си спомня и за сълзите, които пропилях за теб,
неразбраните чувства, премълчаните думи.
Обичах те много, ти беше всичко за мен
и дори да звучи като клише, няма по силни думи от тези.
Обичах те и бях готова да дам живота си за теб,
опитвах се да разбера постъпките ти,
да разбера самия теб, да бъда с теб, въпреки теб.
Ти имаше право да говориш за начина, по който се чувстваш,
да ми разказваш за болките си.
И аз те слушах, и обвинявах себе си за всичко.
Докато не дойде денят, в който си дадох сметка.
Не аз бях виновната, а само ти.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Паолина Кръстева Всички права запазени
