Някой ден
Когато всичко свърши,
какъв си бил, не струва;
щом нещо ще се скърши,
не може да векува.
На млечната пътека
съдбите се пресичат
и там личи човекът,
щом още го обичат.
Усмивките тогава
не просто ще го сгреят,
защото те не слава,
а дружба ще довеят.
И в новото начало
отново ще се видим
със младото си тяло
във бисери от миди.
Тогава ще се влеем
в потока на съдбите
и песен ще запеем
за ключа към мечтите.
И всичко вчера - лава,
ще стане вече ясно:
в морето от забрава
за всеки има място.
Отварят се очите,
но вече в друго време,
а тази със гърдите
понечва да ни вземе.
Погалва ни, а страда,
тъй мило ни се смее
и сякаш ни познава,
сълзите щом копнее.
И пак започва всичко
от там, където свършва,
да търсим нещо лично,
което да ни връща.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Веселин Веселинов Всички права запазени
