Някой ден
Когато всичко свърши,
какъв си бил, не струва;
щом нещо ще се скърши,
не може да векува.
На млечната пътека
съдбите се пресичат
и там личи човекът,
щом още го обичат.
Усмивките тогава
не просто ще го сгреят,
защото те не слава,
а дружба ще довеят.
И в новото начало
отново ще се видим
със младото си тяло
във бисери от миди.
Тогава ще се влеем
в потока на съдбите
и песен ще запеем
за ключа към мечтите.
И всичко вчера - лава,
ще стане вече ясно:
в морето от забрава
за всеки има място.
Отварят се очите,
но вече в друго време,
а тази със гърдите
понечва да ни вземе.
Погалва ни, а страда,
тъй мило ни се смее
и сякаш ни познава,
сълзите щом копнее.
И пак започва всичко
от там, където свършва,
да търсим нещо лично,
което да ни връща.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Веселин Веселинов Todos los derechos reservados
