Някой ден
(...)
... Но зная, скоро ще отмине болката
и огънят ще бъде потушен,
а с теб ще сме забравили дотолкова,
че ще се смеем... някой ден.
Ще се прегърнем бързо и усмихнати
ще срещнем някой спомен, задушен
от всички чувства, някога потиснати,
от теб, но зная - и от мен.
И тихо пак ще зазвучат китарите,
и плачейки за миналите дни,
ще кажат колко много с теб сме страдали -
вървейки своя път сами...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лиз Всички права запазени
