Sep 3, 2010, 9:59 PM

Някой ден

  Poetry
657 0 2

(...)

 

... Но зная, скоро ще отмине болката 

и огънят ще бъде потушен,

а с теб ще сме забравили дотолкова,

че ще се смеем... някой ден.

 

Ще се прегърнем бързо и усмихнати

ще срещнем някой спомен, задушен

от всички чувства, някога потиснати,

от теб, но зная - и от мен.

 

И тихо пак ще зазвучат китарите,

и плачейки за миналите дни,

ще кажат колко много с теб сме страдали - 

вървейки своя път сами...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лиз All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...