Някой ден...
Някой ден... някой ден ще те имам!
Днес все още си само мечта...
Дни и нощи по друми ще скитам,
но към теб, все към теб ще вървя.
Нека веят вихрушки и хали,
да валят дъждове, да не спират,
слънце огнено нека да жари
и земята от студ да се свива...
Нищо, нищичко няма да може
да ме спре, щом така те жадувам.
В свят измислен, почти невъзможен,
всяка крачка към теб ще си струва.
Някой ден... ще се срещнем в безкрая,
ще затвори очите си времето
и притихнал светът ще узнае
как се сбъдват бленувани трепети.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Жанет Велкова Всички права запазени
