Един живот без мечти,
без копнежи,
живот на раздели,
моят живот, в който болката обгръщаше цялата ми същност.
Kак празно е моето сърце, чакаше само някой да го е грижа,
някой за мене да го боли...
да съм щастлива исках,
опитах - начините много, но, уви...
И ден случаен и обикновен като всички други.
И в този неочакван ден, Той се появи -
Изкупителят на моята душа,
утешителят на моето сърце,
Спасителят на всички от греха.
И от този миг аз разбрах, че Някой Го е грижа,
Че Някой за мене Го боли
и Този Някой е Самият Бог.
Той от мене болката отне и сърцето, и душата утеши ми.
Той понесе ме във Своите Ръце
и с нежен полъх ми шепти
колко ме обича!
© Морела Морт Всички права запазени