Някой може би...
Някой може би ме е мечтал
и по прозорците ме е рисувал...
На сърцето ми живот е дал
и тайничко за мен бленувал...
Някой може би за мен сълзи е лял
и тихичко прошепвал мойто име...
Със плахи стъпки е към мен вървял
и благославял - дълго да ме има.
Някой може би за мен е песни пял
и нежни стихове написал в рима...
По цяла нощ от мислите не спял
и се молел - вечно да съм жива.
Някой може би ме е обичал
и сам посрещал утрото с любов,
може би към мен е силно тичал
и всеки ден посрещал с порив нов.
Някой може би... но не посмял
и надеждите във мен изгряха,
че някой може би е пожелал
да бъда негова защитна стряха.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Паула Петрова Всички права запазени
!
