Някой топил е
Някой топил е перото си в кал
и ме""рисувал",
злобна песен за мене е пял
и ме е псувал.
Не бих изпаднал от туй във печал-
всичко съм чувал.
Да отмъстя му, не бих се стремял-
бих си кротувал.
Всеки в живота е с идеал
и е бленувал,
пил е от пълен с надежди бокал
и е празнувал.
Но,да останеш нравствено цял,
незабоксувал,
ти любовта си на други би дал,
а не мърсувал.
Просто за него обхваща ме жал,
не бих се преструвал,
бих прегърнал го и заридал,
бих го целувал.
Щом ти, друже, на този си хал,
в мръсотия заплувал,
ще ти е нужен спасителен сал,
стига си плювал!
Стига си вил като степен чакал,
на завистта аргатувал.
Надуй на дядо оня кавал,
затуй си жадувал.
С тебе ще пея в някой локал,
не бих се срамувал.
Знам и края на този хорал-
бях го сънувал.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Янков Всички права запазени
