Няколко думи кажи
Няколко думи кажи
Сам да открия светая светих –
никак не се и надявах.
Светла магия бе звездният миг,
в който пред тебе застанах.
Беше без грим, ето тъй – по душа,
тичаше лудо, на воля...
Хич и не питах дали ще сгреша,
искайки ти да си моя.
Синьо-космичен, в омая лъчист,
къпещ се в ярка позлата,
с цвят, изумрудено светъл и чист,
грейна денят в синевата.
Сякаш от извор със чиста вода
пиех те в жаждата своя.
После избрах и в успех, и в беда,
общ да е пътят ни в зноя.
Времето мина и вече е тлен,
чувството – някак си, скрито,
само че вътре – дълбоко у мен,
няма да бъде изтрито.
Как да забравя аз онзи порой –
вечност, родила вихрушка?
Кой я простреля, та стана покой,
с гръм от невидима пушка?
Няколко думи сега ми кажи –
простички, свидни, гальовни,
думи – очаквани в ранни зори –
тихи, красиви, любовни.
Нощем звездите над нас не блестят,
даже веднò да сме слети...
Други сред мрака с любов си шептят,
там – под звезди и комети...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росен Гъдев Всички права запазени
