Някъде
НЯКЪДЕ...
Р.Чакърова
Кръжат желания, изпъстрени
от нощни, неприлични пориви.
Един копнеж, прегърнал кръста,
за опрощение се моли.
Цветята по необходимост
към небесата се протягат
и някак незабележимо
целувките ти все ми бягат...
Така да е... Вън ято гълъби
споделят мнение с гугукане,
а на саксията във ъгъла
все още сякаш, че й пука.
От смях накъдря се небето,
размахва облачни коси,
а аз пътувам, накъдето
знам, че със сигурност не си...
Ще спя у близки непознати...
Обикновено след закуска
си вземам сбогом на вратата
с мига, във който ме пропусна...
Забравям, уж съвсем случайно,
една сълза на бялата покривка -
да те обича после тайно,
ако след време ме поискаш...
Лондон 2016'!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Rositsa Chakarova Всички права запазени
