Някъде, някога имало дракони
Някога, някъде имало дракони,
имало елфи добри
и разказвачите в дрехите шарени
бродели в диви гори,
за да намерят те Пътя през Времето,
скрито в Кристалите Три,
Пътя през празното време в Пространството,
дето със нас ни дели.
В скритите квантове, (дето "романтика"
май се наричат, нали?)
да ни изпратят пак, след дълго чакане,
за Обещаното Знак...
За да разкажат те думите Святите,
носещи Ритъма-Транс,
за да ги чуваме, щом се събудиме
нейде в съня си - без глас.
Нейде в душите ни, в нощите - дните си
да си припомним в тоз час,
за да намираме пътя през нищото,
скътан във всеки от нас.
Ниякъде "в гените", Отвъд СъмНеНиеТо
Заедно че сме били,
че сме били Едно преди потопите,
преди епохата-стон.
Стон на желязото и на омразата
и на хектàри бетон...
Че световете ни все още слети са,
че има още Врати
но ние слепи сме, слепи в късмета си
да сме "разумни", уви!
Стоят залючени нейде в Сърцата ни,
с древна прокоба за страх
от Необятните Бездни и дракони,
с древна прокоба за "грях"...
Вкопчени в златото, глухи за старите
песни на Знанието-стих,
сме се забравили, но нестинарите
пазят от него искри...
В песните, старите,
майсторски вплетен е
Ритъм от Древния Танц
и от Магията Свята запазила
Странджа Планина... за нас!
Че иде времето да рухне бремето
на милионите дни,
дни на подтискане и алчно кискане
в мрака на много злини...
И да изгрее пак древната Истина
и по небесния Път
да дойде Семето на Изцелението
край на порочния кръг,
в който залутани още се бутаме
пред магазина за срам -
да си купуваме сивите кубове
марка "Сторù си го сам!"
Старите дракони
все още чакат ни
да ги повикаме с нас,
да върнем Заèдно нещо откраднато,
сетне заместено с "власт"...
Нещо в сърцата ни -
що гони мрака и
носи в очите ни плам,
що самодивите пазят за живите,
че Любовта ни Е Храм...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кирил Ценев Всички права запазени
Поздравления за силните стихотворения.
