Някъде. Някога. След теб
Оттам нататък жалка пустош,
безплътна и еднопосочна.
Креслива, жадна и намусена,
чудовищно сама. Нарочно.
Оттам насетне безхаберие,
тръпчиво, сиво, укорително.
Душаща, стягаща крилете ни
воняща риза. Усмирителна.
Оттам наникъде. Безпътица.
Трошлива на безвремие.
На думи евтина, безумно скъпа
на нежност, смях, доверие.
По-тихо и от недомлъвките
на гузно-премълчана съвест.
Една последна още стъпка
преди тресавище. Ненужност.
Оттам нататък нищо. Нищо!
Статично, глухо и безцелно.
Най-святата мечта издишана.
Сърцето живо. Но нефелно.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Донова Всички права запазени
