В огъня вървиш,

а чуваш песен мила,

обръщаш се и птичка бяла

на дръвче стои и тихи думички реди,

чула ги от морските вълни.

И сядаш леко на земята

да не уплашиш приятелката непозната.

И както там стоиш сама,

пред тебе блясва някаква река

и после водопадът бесен

и хилядите капчици вода.

Слънцето с лъчи те гали

и прави с капчиците мъничка дъга.

Треви зелени и цветя големи

по поляните растат

и слънцето все гледат

до лъчите му да се опрат.