Някъде там
837
0
0
В огъня вървиш,
а чуваш песен мила,
обръщаш се и птичка бяла
на дръвче стои и тихи думички реди,
чула ги от морските вълни.
И сядаш леко на земята
да не уплашиш приятелката непозната.
И както там стоиш сама,
пред тебе блясва някаква река
и после водопадът бесен
и хилядите капчици вода.
Слънцето с лъчи те гали
и прави с капчиците мъничка дъга.
Треви зелени и цветя големи
по поляните растат
и слънцето все гледат
до лъчите му да се опрат.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Галя Георгиева Всички права запазени
