gangstera931 (Тодор Илиев)
8 8
1.06.2014 г., 21:58 ч.

Някъде там 

  Поезия
751 0 4

Някьде там...

седеше самотен хлапак,

нахлузил тьмен калпак, 

а неговият часовник,

тик-так - тик-так,

отброяваше секундите пак. 

                    ###

Някъде там... 

вървеше самотен хлапак,

устремен напред,

с поглед в утрешния ден,

буташе раздразнените минувачи.

                     ###

Някъде там...

стоеше самотен хлапак,

вперил поглед във Луната,

застанал на ръба на скалата. 

                      ###

Някъде там...

танцуват снежинките по 

покривите на къщите

Някъде там...

Луната изгрява сама.

Някъде там... 

звукът на щурците се усилва отдалеко.

Някъде там... 

вият вълци самотни,

а някъде там...

на една огромна скала над града,

застанал строен младеж;

Някъде там... 

танцуват листа, дирижирани

от вятъра хладен и някъде там

лежеше мъртъв строен младеж,

паднал от тая скала.

                ###

Някъде там... 

плачат жени...

грачи гарван...

някъде там... 

Луната отново изгря над тази

самотна скала.

Някъде там. 

 

 

 

© Тодор Илиев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??