Някъде там
Някьде там...
седеше самотен хлапак,
нахлузил тьмен калпак,
а неговият часовник,
тик-так - тик-так,
отброяваше секундите пак.
###
Някъде там...
вървеше самотен хлапак,
устремен напред,
с поглед в утрешния ден,
буташе раздразнените минувачи.
###
Някъде там...
стоеше самотен хлапак,
вперил поглед във Луната,
застанал на ръба на скалата.
###
Някъде там...
танцуват снежинките по
покривите на къщите
Някъде там...
Луната изгрява сама.
Някъде там...
звукът на щурците се усилва отдалеко.
Някъде там...
вият вълци самотни,
а някъде там...
на една огромна скала над града,
застанал строен младеж;
Някъде там...
танцуват листа, дирижирани
от вятъра хладен и някъде там
лежеше мъртъв строен младеж,
паднал от тая скала.
###
Някъде там...
плачат жени...
грачи гарван...
някъде там...
Луната отново изгря над тази
самотна скала.
Някъде там.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Тодор Илиев Всички права запазени
