Някъде там
Някьде там...
седеше самотен хлапак,
нахлузил тьмен калпак,
а неговият часовник,
тик-так - тик-так,
отброяваше секундите пак.
###
Някъде там...
вървеше самотен хлапак,
устремен напред,
с поглед в утрешния ден,
буташе раздразнените минувачи.
###
Някъде там...
стоеше самотен хлапак,
вперил поглед във Луната,
застанал на ръба на скалата.
###
Някъде там...
танцуват снежинките по
покривите на къщите
Някъде там...
Луната изгрява сама.
Някъде там...
звукът на щурците се усилва отдалеко.
Някъде там...
вият вълци самотни,
а някъде там...
на една огромна скала над града,
застанал строен младеж;
Някъде там...
танцуват листа, дирижирани
от вятъра хладен и някъде там
лежеше мъртъв строен младеж,
паднал от тая скала.
###
Някъде там...
плачат жени...
грачи гарван...
някъде там...
Луната отново изгря над тази
самотна скала.
Някъде там.
© Тодор Илиев All rights reserved.
