Някъде ТАМ

29.10.2018 г., 11:12 ч.

Поезия » Друга

701 3 4

Отивам ТАМ. Да видя как е времето...
Защото тук е хладно и вали,
а аз съм вече много дълго бременна
с любов, която почва да боли.

И рожбата, която ще напиша,
родена от зачатие без слънце,
ще трябва да се учи да не диша
и да събира топлина по зрънце,

за да нахрани всяко малко птиче,

с надежда да й донесе небе.

Отивам ТАМ, когато заприличам
на стара рима, счупена на две...

Дъждът сълзи размесва с жълта глина
и в опита си да ме "залепи" отново,
забравя, че съм вече на години...
Но той е свикнал все да е виновен.

Кога помилван и кога осъждан,
навярно все едно му е сега.
Аз ще съм цяла, той - по принцип тъжен.
Някъде ТАМ. Тогава и сега...

Лондон, 28.10.2018, 09:23

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.