Някъде ТАМ
НЯКЪДЕ ТАМ
Р. Чакърова
Отивам ТАМ. Да видя как е времето...
Защото тук е хладно и вали,
а аз съм вече много дълго бременна
с любов, която почва да боли.
И рожбата, която ще напиша,
родена от зачатие без слънце,
ще трябва да се учи да не диша
и да събира топлина по зрънце,
за да нахрани всяко малко птиче,
с надежда да й донесе небе.
Отивам ТАМ, когато заприличам
на стара рима, счупена на две...
Дъждът сълзи размесва с жълта глина
и в опита си да ме "залепи" отново,
забравя, че съм вече на години...
Но той е свикнал все да е виновен.
Кога помилван и кога осъждан,
навярно все едно му е сега.
Аз ще съм цяла, той - по принцип тъжен.
Някъде ТАМ. Тогава и сега...
Лондон, 28.10.2018, 09:23
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Rositsa Chakarova Всички права запазени
