22.11.2011 г., 23:34

Ням крясък

1.4K 0 10

@

тя се повдига на пръсти
и рови със шепи Небето
още миг - ще политне
още мъничък миг само
и ще посее в звездите
себе си
ведно със момчето
което…

Господи! тя
НЕ иска светкавици
нито пък манна небесна

тя
НЕ иска да върне
момчето
което пося в себе си Ти – Господи

тя иска
да спре да живее
тя иска
да го настигне
и в Теб да се слеят
дай ù крилете на птица
дай ù!

иначе…

ще ти набръчка с пръсти небето
ще те изрови със шепи
и ще увиснеш
ти
в
Нея
ти
в
Нея
ти
в
Нея

@

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • и да, и не - Бети (едновременно). Разбиранията за света от квантовата физика, квантовата психология, квантовата музика ни показват това. Очаква те пиршество на мислите, чувствата... ако навлезеш по-дълбока и най-накрая (ако ти е останало време и силички) прочети и моето парче "Котката на Шрьодингер". Всъщност конкретната "котка" тук в НЯМ КРЯСЪК е оставено с отворен финал, но след редакция вероятно ще го публикувам с по-светъл край...
  • ... и все пак не разбирам...
    Тази котка жива ли е или не е?!
  • Оригинално!!!
  • благодаря за харесването, Пепър Формаджи
    Бети, Вселената се разцепва на две в такива моменти, в едната й половина остава да живее - също като при Котката на Шрьодингер
  • ... дали все пак не е по-добре да спре!
    ... да живее...
    Винаги е удоволствие за мен!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...