Няма Богове сред нас!
Ти казваше, че за теб съм Богиня!
Аз мислех си, че ти си моя Бог!
Сърцето твое някъде замина
и моя Бог замина надалеч!
В този миг се спусна от небето
ангел бял със розови криле.
Понесе ме високо над полето,
от крилото си ми подари перце!
Така понесъл ме нагоре във простора,
разказваше ми приказка една,
че няма Бог по-силен от небето,
че ангела се ражда без крила!
Това перце за спомен ми остана
и вярвам още в приказката аз,
че Бог живее само на небето
и няма Богове сред нас!
Аз мислех си, че ти си моя Бог!
Сърцето твое някъде замина
и моя Бог замина надалеч!
В този миг се спусна от небето
ангел бял със розови криле.
Понесе ме високо над полето,
от крилото си ми подари перце!
Така понесъл ме нагоре във простора,
разказваше ми приказка една,
че няма Бог по-силен от небето,
че ангела се ражда без крила!
Това перце за спомен ми остана
и вярвам още в приказката аз,
че Бог живее само на небето
и няма Богове сред нас!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анета Всички права запазени
