6 may 2007, 17:26

Няма Богове сред нас! 

  Poesía
631 0 15
Ти казваше, че за теб съм Богиня!
Аз мислех си, че ти си моя Бог!
Сърцето твое някъде замина
и моя Бог замина надалеч!

В този миг се спусна от небето
ангел бял със розови криле.
Понесе ме високо над полето,
от крилото си ми подари перце!

Така понесъл ме нагоре във простора,
разказваше ми приказка една,
че няма Бог по-силен от небето,
че ангела се ражда без крила!

Това перце за спомен ми остана
и вярвам още в приказката аз,
че Бог живее само на небето
и няма Богове сред нас!

© Анета Todos los derechos reservados

El Autor ha prohibido la votación.
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??