26.03.2013 г., 12:36

Няма чудеса

771 0 0

Надявах се на чудо,

при мен да го върне.

Обичах го лудо,

чаках го да ме прегърне.

 

Чудо не стана,

той не дойде.

Любовта ми угасна,

друг развълнува моето сърце.

 

Чаках дълго време,

чаках и надявах се аз.

Бях като нетърпеливо дете,

броях час по час.

 

Чакането ме изтощи,

времето заличи те от моя живот.

Ти и така не се реши

да обърнеш внимание на моята любов.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пролетното момиче Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...