скръстила ръце за молитва.
Няма да ме намериш,
потънала в сълзи
горко да плача.
Няма да ме намериш,
свита в ъгъла да треперя,
като уплашено кученце.
Няма да ме намериш
да се скитам
немила-недрага
и да търся пощада.
Няма да ме намериш
да се щурам,
обезумяла от мъка,
вдън гори Тилилейски.
По-вероятно
да ме намериш
посред някоя битка
за спорното щастие!
© Ели Лозанова Всички права запазени