Няма да разреждам
Дали да си налея тишина
в уискито... не, няма да разреждам.
Надвисналата лудост е жена,
гримирала лицето си с надежда,
да срещне обещания жених
и да потъне в сигурни обятия.
А в чашата си аз го спотаих,
удавен в алкохол без възприятия.
Пропадаме, подземната река
ни носи и бучи неукротима.
Отвлича в неизследвани недра
последния безумен и безимен.
Наливам чисто, без да се щадя,
и разговарям мислено с луната.
С очите твои ми се привидя,
а беше само тъжна непозната.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светличка Всички права запазени
