svetlitschka (Светличка)
554 4783
28.01.2021 г., 2:29 ч.  

Няма да разреждам 

  Поезия
335 2 9

Дали да си налея тишина

в уискито... не, няма да разреждам.

Надвисналата лудост е жена,

гримирала лицето си с надежда,

да срещне обещания жених

и да потъне в сигурни обятия.

А в чашата си аз го спотаих,

удавен в алкохол без възприятия.

Пропадаме, подземната река

ни носи и бучи неукротима.

Отвлича в неизследвани недра

последния безумен и безимен.

Наливам чисто, без да се щадя,

и разговарям мислено с луната.

С очите твои ми се привидя,

а беше само тъжна непозната.

 

 

© Светличка Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Всички хора се самолекуват, но докторите са професионалисти в тази област.
  • Не пият само алкохолиците. А проблемите не избират - морят и влюбени, и разлюбени. Притъпяваш чувствата и се самонаблюдаваш. Помага при самолечението.
  • Лирическият ми е късметлия, че не го оставихте сам да се бори с чашката. 🥂
  • Мнооого ми хареса!
  • Харесах !
  • Това и е хубаво на тишината, разговаряме мислено... Много ми допадна!
  • Когато тишината говори, всичко друго мълчи.
    Поздравления!
  • Не се научих да разбирам тишината... макар тя да присъства навсякъде... Твоите думи отекнаха в моята тишина и ме накараха да сменя ракурса... Благодаря.
  • И ти не спиш, и аз, и сега наваксвам пропуските напоследък с коментарите...Значи жена....Обикновено от това се страда, но алкохола не помага...Само временно.С твоите съвършени стихове е време да смениш тая лирическа с някоя ведра, позитивна, със самочувствие на много можещ човек!
Предложения
: ??:??