23.12.2008 г., 19:16

Няма да се примиря

1.5K 0 5
Във връзка с коментаритеот стихотворението ми "Идеалният мъж"!!!Хора всякакви акъли дават,макар творбите ни да признават.Един през друг рецензират и спорят те,сайта превръщат в бойно поле.А ние пишем за истините в животаи думите си не пестим, макар от тях да ни боли,поука можеш да си вземеш ти.Отчаяно търся надеждата в мрака,обхванал моята душа.Дълбоко страдам, но ще чакам по-добри времена,защото знам, че ще дойде време да се разплатя.Ще падам, ще ставам,но горда напред ще вървя.На отчаянието няма да се предам,на всекиго дължимото аз ще дам.И всеки ще получи това, което заслужава,щом не знае труда човешки да уважава.На приятел верен всеки се надява,но много често излъган той остава.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марияна Илиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Отчаяно търся надеждата в мрака . . .
    Прекрасно е !
    Не се обезверявай и бъди спокойна, мило момиче !
    В бъдеще сигурно ще напишеш прекрасни неща !
    Ти имаш потенциал и творчиските ти търсения
    ще имат успех !
  • Мен лично ми хареса,но остави разплатата на съдбата всеки рано или късно получава своето заслужено!
  • (... Рени, хабиш се!)

    Хубаво е човек да има самочувствие, но е добре и да работи върху себе си от време на време...
  • много е хубаво,но остави разплатата на съдбата.Поздрав!
  • На приятел верен всеки се надява,
    но много често излъган той остава.

    Много правилно си го казала!
    Весели празници!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...