23 дек. 2008 г., 19:16

Няма да се примиря

1.5K 0 5
Във връзка с коментаритеот стихотворението ми "Идеалният мъж"!!!Хора всякакви акъли дават,макар творбите ни да признават.Един през друг рецензират и спорят те,сайта превръщат в бойно поле.А ние пишем за истините в животаи думите си не пестим, макар от тях да ни боли,поука можеш да си вземеш ти.Отчаяно търся надеждата в мрака,обхванал моята душа.Дълбоко страдам, но ще чакам по-добри времена,защото знам, че ще дойде време да се разплатя.Ще падам, ще ставам,но горда напред ще вървя.На отчаянието няма да се предам,на всекиго дължимото аз ще дам.И всеки ще получи това, което заслужава,щом не знае труда човешки да уважава.На приятел верен всеки се надява,но много често излъган той остава.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Марияна Илиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Отчаяно търся надеждата в мрака . . .
    Прекрасно е !
    Не се обезверявай и бъди спокойна, мило момиче !
    В бъдеще сигурно ще напишеш прекрасни неща !
    Ти имаш потенциал и творчиските ти търсения
    ще имат успех !
  • Мен лично ми хареса,но остави разплатата на съдбата всеки рано или късно получава своето заслужено!
  • (... Рени, хабиш се!)

    Хубаво е човек да има самочувствие, но е добре и да работи върху себе си от време на време...
  • много е хубаво,но остави разплатата на съдбата.Поздрав!
  • На приятел верен всеки се надява,
    но много често излъган той остава.

    Много правилно си го казала!
    Весели празници!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...