6.01.2008 г., 19:13 ч.

Няма да споря 

  Поезия » Философска
454 0 9
Потъвам във някакъв поглед,
бушувам във нечия кръв,
препъвам се в някаква сянка
и ставам за някого стръв.
Заплитат ме  думи лъжливи,
разплита ме паяк от жал
и моля се да се усмихна,
ала си спретвам скандал.
Проклина ме някакъв ближен,
зове ме гората отвън,
а въздухът все не ми стига,
объркана бягам насън.
Дали да се правя на друга,
дали да запретна ръце?
Със никого няма да споря -
единствено с мойто сърце!                                                                                     

© Ая Цонева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??