6.01.2008 г., 19:13

Няма да споря

663 0 9
Потъвам във някакъв поглед,
бушувам във нечия кръв,
препъвам се в някаква сянка
и ставам за някого стръв.
Заплитат ме  думи лъжливи,
разплита ме паяк от жал
и моля се да се усмихна,
ала си спретвам скандал.
Проклина ме някакъв ближен,
зове ме гората отвън,
а въздухът все не ми стига,
объркана бягам насън.
Дали да се правя на друга,
дали да запретна ръце?
Със никого няма да споря -
единствено с мойто сърце!                                                                                     

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ая Цонева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...