6 янв. 2008 г., 19:13

Няма да споря

660 0 9
Потъвам във някакъв поглед,
бушувам във нечия кръв,
препъвам се в някаква сянка
и ставам за някого стръв.
Заплитат ме  думи лъжливи,
разплита ме паяк от жал
и моля се да се усмихна,
ала си спретвам скандал.
Проклина ме някакъв ближен,
зове ме гората отвън,
а въздухът все не ми стига,
объркана бягам насън.
Дали да се правя на друга,
дали да запретна ръце?
Със никого няма да споря -
единствено с мойто сърце!                                                                                     

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ая Цонева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...