Няма да съм булка

Не съм аз като другите момичета,

не чакам отдавна принца на кон

и не защото не ми се иска да обичам,

а защото обречена е моята любов...

Отдавна не разглеждам булчински рокли,

защото аз едва ли някога ще ги облека,

отдавна крия в мене такива болки,

които не заздравяват никога...

Отдавна обикалям по различни сватби,

все непридружена, все сама...

И за чуждите хора искрено се радвам,

а после плача дълго след това...

И всички радват се и весела музика звучи,

а аз дори няма с кого да танцувам,

горди татковци изпращат своите дъщери,

а майките насълзени с трепет ги целуват...

Такава забава, такова празненство,

такова щастие аз едва ли някога ще изживея,

защото всеки има само една истинска любов

и е голям щастливец, ако сключи брак с нея...

Ако сте от тези щастливци се радвайте и веселете,

оценявайте го, че не при всеки е така...

А викат ме, булката щяла да хвърля букета...

Как мислите, има ли смисъл въобще да се редя?!