Няма да съм булка
Няма да съм булка
Не съм аз като другите момичета,
не чакам отдавна принца на кон
и не защото не ми се иска да обичам,
а защото обречена е моята любов...
Отдавна не разглеждам булчински рокли,
защото аз едва ли някога ще ги облека,
отдавна крия в мене такива болки,
които не заздравяват никога...
Отдавна обикалям по различни сватби,
все непридружена, все сама...
И за чуждите хора искрено се радвам,
а после плача дълго след това...
И всички радват се и весела музика звучи,
а аз дори няма с кого да танцувам,
горди татковци изпращат своите дъщери,
а майките насълзени с трепет ги целуват...
Такава забава, такова празненство,
такова щастие аз едва ли някога ще изживея,
защото всеки има само една истинска любов
и е голям щастливец, ако сключи брак с нея...
Ако сте от тези щастливци се радвайте и веселете,
оценявайте го, че не при всеки е така...
А викат ме, булката щяла да хвърля букета...
Как мислите, има ли смисъл въобще да се редя?!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радослава Михайлова Всички права запазени
