9.05.2009 г., 12:29

Няма да те спирам

904 1 10


НЯМА ДА ТЕ СПИРАМ

 

Тръваш ли? Нима е време

да посрещнем тежкото си бреме

покълнало в нас от малко семе

и впрегнало ни в коварното си стреме.

 

Тръгваш ли? Това е престъпление,

от теб съм още в опиянение

от което черпя вдъхновение

за всяко мое стихотворение.

 

Тръгваш ли? Вече е... и половина

размекнал съм се като глина

за което търся си причина

и май ми трябва дисциплина.

 

Добре, върви си! Няма да те спирам,

желанията си ще анулирам

в албума си ще те хербаризирам

и споменът за теб ще ампутирам.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Наско Енев - РИМПО Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Pozdravlenia mnogo dobre se spraviash
  • ех, Наско...и да не преставаш да пишеш стихотворения...
  • Много оригинално като изпълнение.
  • Ще те удуша!!!
    Тръгваш ли? Това е престъпление,
    от теб съм още в опиянение
    от което черпя вдъхновение

    Към теб лично като към мъж или към лирическия, няма значение. Ама как ще пускаш да си ходи вдъховението ти?!

    Тръгваш ли? Вече е... и половина
    размекнал съм се като глина

    Това е жената, която те прави див и щастлив и ще я изпуснеш?! Не мога да повярвам. Хей, истински мъже, накарайте ни да останем, само както вие си знаете. Моля ви, бъдете мъже, така и ние ще се чувстваме жени, а не вампири, моля ви!!!
    Насе, дръж яко, поне да те вдъхновява за стиховете, ако не за друго!!!


  • Добре замислено, но накрая с тази ампутация (поне на мен не ми се връзва, Наско! Поздрав и от Барона

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...