Няма ги
НЯМА ГИ
Възседнах на мечтите стремето,
да догоня безкрайните спомени.
Тук паяк стар, бродира времето
във ъгъла до стени проломени.
Няма ги пъстрите черги на баба.
Няма го дядо с трикракия стол.
На пепел е старият скрин с резба.
И приказка няма, че царят е гол.
Ветрове пропяват над руините.
Във пръста чернее детски галош.
Погребвам миналото си в очите.
Кой ще зърне в мене,
малкия Гаврош? Няма.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мимо Николов Всички права запазени
