НЯМА ГИ
Възседнах на мечтите стремето,
да догоня безкрайните спомени.
Тук паяк стар, бродира времето
във ъгъла до стени проломени.
Няма ги пъстрите черги на баба.
Няма го дядо с трикракия стол.
На пепел е старият скрин с резба.
И приказка няма, че царят е гол.
Ветрове пропяват над руините.
Във пръста чернее детски галош.
Погребвам миналото си в очите.
Кой ще зърне в мене,
малкия Гаврош? Няма.
© Мимо Николов All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
