4.01.2005 г., 19:50

Няма кой да ме сгрее

1.5K 0 0
Студено е, но няма кой да сгрее
ръцете ми премръзнали в нощта.
Студено е, но няма кой да сгрее
сълзите ми изплакани в ноща.
Студено е, но няма кой да сгрее
сърцето ми изстинало без любовта.

Вали, но няма кой да ми помогне,
да спре потока от сълзи.
Вали,но няма кой да ме затопли
и да даде една надежда сляпа в късен час.
Студено е. Пронизва ме в сърцето нож.
От болката ранена,
умирам бавно аз.
От мъката сломено,
кърви сърце без любовта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Силвето Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...