Jan 4, 2005, 7:50 PM

Няма кой да ме сгрее

  Poetry
1.6K 0 0
Студено е, но няма кой да сгрее
ръцете ми премръзнали в нощта.
Студено е, но няма кой да сгрее
сълзите ми изплакани в ноща.
Студено е, но няма кой да сгрее
сърцето ми изстинало без любовта.

Вали, но няма кой да ми помогне,
да спре потока от сълзи.
Вали,но няма кой да ме затопли
и да даде една надежда сляпа в късен час.
Студено е. Пронизва ме в сърцето нож.
От болката ранена,
умирам бавно аз.
От мъката сломено,
кърви сърце без любовта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Силвето All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...