23.08.2022 г., 20:34

Няма лабаво

1.3K 3 4

Живот като индийско кино,
с интриги, драми и любов,
шарена реклама и френско вино,
красив е филма на живота нов.
Смело играем го пирати,
в този безкраен, виртуален океан,
богини, богове дори рогати,
избрал е всеки духовния си сан.
А от ТАМ ни гледат с насмешка,
кукловодите с конците в ръка,
епизод, след епизод и няма грешка,
писан е сценарият на човешката съдба.
Облитат ни конците за забава,
а ние объркани от безсилие ревем,
пожелали сме си пари, коли и слава,
а попадаме на бедността във плен.
Сами се вкарваме във филма,
с "индийска" фабула - сюжет,
Енергията винаги е в рима,
"нема лабаво" ... и във виртуален нет!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ще взема да гледам най-накрая един индийски екшън - може и да пропускам нещо И какво правят с тия коли, пари и слава, освен че ги качват по "стените" да, да- титуловани да искаш, но пък като това им запълва липсите, нека славата бъде с тях
  • Нема! Е, па - нема...
  • Миг, много хубав стих!
    Безсилие, пари,коли, слава - много точно описание...
  • "А от ТАМ ни гледат с насмешка,
    кукловодите с конците в ръка" - да, такава е нашата действителност.

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...