Няма мигове да си крадем
Няма мигове да си крадем-
щастие заедно ще си дадем
и така ще бъдеме добри –
двамата с теб – сами.
-Всичко друго забрави –
даже готвенето остави,
че сега и тука ще ти дам,
съхранен за тебе плам.
Почвам от пламтящото чело
и редя целувките – до сто,
но разбира се, че най-напред
всичко ще съм сложил в ред.
Дъх преплитаме с поглед нежен
и достигаме до миг копнежен,
който даже и в романтичен стих
няма да получи своя изказ тих.
Този миг замира в гърлата,
че се сливат в едно телата,
а душите ни шептят -
дланите ми сякаш, че горят.
Остра тръпка, нежен стон,
а гласът ми – баритон,
до душата ти прониква
и стенание извиква.
-Мили мой, в това стенание
е кодирано желание
на мига, с тебе спрян
и останал си до скоро блян.
Ти така с мен постой
и не питай вече кой
нощно време ме разплаква
и душата ми кого очаква!?
В гърдите ни бушува страст
и държи ни в свойта власт,
казваща, че наште срещи
ще са все така горещи!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Рибаров Всички права запазени
Благородно ти завиждам, че умееш 
