Няма не мога
776
0
0
Някак си ми е смутено,
вече нищо не е подредено.
Чакам ден, а идва нощ,
пак ли нещо се обърка?
Къде отиде детската мечта,
къде отиде мойта вяра?
Нима във тази самота
ще сътворя аз рая?!
Мога ли да се справя с всичко,
мога ли да променя нещо, макар и мъничко?
Знам, че, докато дишам, няма да се предам
и повод за повече мъка няма да си дам!
Ще се боря и ще победя -
в това виждам аз смисъла на света!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Симона Стоянова Всички права запазени
