katkatkat (Катя)
155 1149
3.09.2009 г., 15:38 ч.

Няма, не... няма да 

  Поезия
537 0 4

Часовника няма да чакам.
Времето веч не въздиша по него.
Секунди и мигове страдат
на стрелките от болното его.


Да обичам няма дъждовете,
взаимно ли е, ще се мразим.
Ласките им давят се в морето
на нощта с отворените пазви.



Няма да лъжа надеждата,
достатъчно лъгани сме и двете.
Всеки път, щом ме поглежда,
казва: "Ти и аз сме проклети.



Ръце към нас да протягат,
а ние от студ да умираме.
Истина да търсим сред плява,
с отворени очи да заспиваме.



Последни ще изчезнем. Дотогава...
На душите ни сока ще пият.
До дъното. А там във забрава
лицата си после ще крият."



И няма. И няма във страсти
да танцувам за негова чест.
Не ще е това истинско щастие,
но няма и истина в мен...

© Катя Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??