Няма, не... няма да
Часовника няма да чакам.
Времето веч не въздиша по него.
Секунди и мигове страдат
на стрелките от болното его.
Да обичам няма дъждовете,
взаимно ли е, ще се мразим.
Ласките им давят се в морето
на нощта с отворените пазви.
Няма да лъжа надеждата,
достатъчно лъгани сме и двете.
Всеки път, щом ме поглежда,
казва: "Ти и аз сме проклети.
Ръце към нас да протягат,
а ние от студ да умираме.
Истина да търсим сред плява,
с отворени очи да заспиваме.
Последни ще изчезнем. Дотогава...
На душите ни сока ще пият.
До дъното. А там във забрава
лицата си после ще крият."
И няма. И няма във страсти
да танцувам за негова чест.
Не ще е това истинско щастие,
но няма и истина в мен...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Катя Всички права запазени
