Сънувам кошмари
и виждам страха си…
И слънцето…
… чуждо е.
Оплита ме грубо
в своите мрежи…
а ръцете въжета са…
плетени в нощите
обесват надеждите…
погребват зорите…
целувките мечове
убиват луните…
и призрачно губя се…
а постелята…
... тръни…
дните…
… в парализа…
часовете са бури…
от лудо неимане…
липса…
и губене…
и няма пулс…
нито дишане…
в светлината е тъмно
от луди неистини…
а в очите ми пусто е…
пусти са дните ми,
моретата сухи са,
бягам от липсите,
искам да има те
вчера… след изгрева…
няма ме…
няма те…
няма ги думите…
изгубих се в дните ти…
ти - в кошмара ми…
няма ни…
няма ги…
ръцете, очите ти…