Няма сделка
Отровни думи в коварен облак се извиха
и небето с черен плащ покриха,
зарони бялата мечта горчиви сълзи,
по мокрите ú криле ръждива кал пълзи,
а до вчера тя волно летеше в небето,
кристален полет ú пееше в сърцето.
Доволен, адът лукаво отключи вратата,
предложи химическо чистене за крилата
и със злонамерен любезен поклон,
гостоприемно ú обеща вечен подслон.
Ще си стоиш на сухо тук щастлива,
каза ú той с усмивка уж приветлива,
и никога, когато суета навън вали,
ти няма да плачеш и да те боли,
защото няма да имаш сърце и очи,
ще си вече с душа ти мъртва, неранима,
черно или бяло, разлика няма да има.
Но как така, без сърце и без очи,
и как с душа мъртва може да се лети?
Не, по-добре днес горчиви сълзи,
но знам, небе пак ново утре ще блести,
с хитри клопки, да ме погубиш си готов,
но аз съм силна и ще дочакам полет нов,
заинати се вироглаво и дръзко мечтата,
а адът, разочарован, пак заключи вратата.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кръстина Тодорова Всички права запазени
