Отровни думи в коварен облак се извиха
и небето с черен плащ покриха,
зарони бялата мечта горчиви сълзи,
по мокрите ú криле ръждива кал пълзи,
а до вчера тя волно летеше в небето,
кристален полет ú пееше в сърцето.
Доволен, адът лукаво отключи вратата,
предложи химическо чистене за крилата
и със злонамерен любезен поклон,
гостоприемно ú обеща вечен подслон.
Ще си стоиш на сухо тук щастлива,
каза ú той с усмивка уж приветлива, ...