3.08.2010 г., 7:36

Няма смисъл

1.6K 0 4
Загубихме и малкото човечностзаради ценности, погрешно разгадани,продадохме души за цяла вечностза шепа грехове неоправдани.
Наведохме глави пред нови идоли,маскирани от слоеве преструвки.Отпаднаха и малкото ни скрупулиза чифт модерни лачени обувки.
Събуждане, заспиване, а между тях -
частици от живота пропилени,оставяме след себе си разпръснат прахи толкова мечти неизживени.
И даже няма смисъл и да пиша,забравили сме даже да четеме,моралът вече толкова издиша,че и за малко мисъл не остана време!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Наталия Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Аз подкрепям и тримата преди мен :P Страхотно е, приятно за четене и можеш да усетиш и вникнеш в смисълът...!!! Истина е обаче....за жалост.
    Страхотна си!
    Поздари и продължавай...
  • Колко е вярно за съжаление ....но определено не е препоръчително да сприраш да пишеш - правиш го прекрасно! ....за останалото съм съгласна! Поздрави!
  • много стойностно...
    и много ми хареса...сърдечен поздрав, Наталия.
  • Невероятно звучи, пълно с толкова смисъл. Има смисъл да пишеш, защото твориш истински стихове, пълни с толкова изстрадани чувства и толкова верни заключения. Има смисъл да пишеш.

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...