9.01.2006 г., 21:17

Няма те

1K 0 2

Последен дъх,

и спира всичко.

Последна усмивка,

през покрити сълзи.

Губя се аз,

ала изчезна и ти.

Вече нямам сърце,

нямам мечти.

Отне ми ги всички,

без да попиташ дори.

Вече не искам да живея,

не искам да мечтая.

Всичко свърши-върви.

Аз те обичах,

но не и ти.

Ще скитам дълги нощи и дни,

без плът и без мечти.

Искам да видя твоите очи,

но мъртва за мене си ти.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Владимир Петков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Винаги става така...Любовта може да е споделена,но винаги един от двамата тръгва пръв...Това е живота.Не се предавай и даваи само на пред там те чакат нови предизвикателства,любов,щсдтие :о) 6+ за стихчето :о)
  • Не знам кога е писано това стихотворение, нито за кого, но Влади, надявам се осъзнаваш че след всяка горчива хапка следващата е все по-сладка. Всяко нещо си има край - но понякога краят на едно нещо е началото на нещо друго. И ако ми позволиш ще ти кажа нещо от себе си: "Истината не се крие в успеха, а в стремежа, защото понякога успеха се състои в загуба"

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...