Vladi_89 (Владимир Петков)
71 83
9.01.2006 г., 21:17 ч.

Няма те 

  Поезия
784 0 2

Последен дъх,

и спира всичко.

Последна усмивка,

през покрити сълзи.

Губя се аз,

ала изчезна и ти.

Вече нямам сърце,

нямам мечти.

Отне ми ги всички,

без да попиташ дори.

Вече не искам да живея,

не искам да мечтая.

Всичко свърши-върви.

Аз те обичах,

но не и ти.

Ще скитам дълги нощи и дни,

без плът и без мечти.

Искам да видя твоите очи,

но мъртва за мене си ти.

© Владимир Петков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Винаги става така...Любовта може да е споделена,но винаги един от двамата тръгва пръв...Това е живота.Не се предавай и даваи само на пред там те чакат нови предизвикателства,любов,щсдтие :о) 6+ за стихчето :о)
  • Не знам кога е писано това стихотворение, нито за кого, но Влади, надявам се осъзнаваш че след всяка горчива хапка следващата е все по-сладка. Всяко нещо си има край - но понякога краят на едно нещо е началото на нещо друго. И ако ми позволиш ще ти кажа нещо от себе си: "Истината не се крие в успеха, а в стремежа, защото понякога успеха се състои в загуба"
Предложения
: ??:??