9 янв. 2006 г., 21:17

Няма те

1.1K 0 2

Последен дъх,

и спира всичко.

Последна усмивка,

през покрити сълзи.

Губя се аз,

ала изчезна и ти.

Вече нямам сърце,

нямам мечти.

Отне ми ги всички,

без да попиташ дори.

Вече не искам да живея,

не искам да мечтая.

Всичко свърши-върви.

Аз те обичах,

но не и ти.

Ще скитам дълги нощи и дни,

без плът и без мечти.

Искам да видя твоите очи,

но мъртва за мене си ти.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Владимир Петков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Винаги става така...Любовта може да е споделена,но винаги един от двамата тръгва пръв...Това е живота.Не се предавай и даваи само на пред там те чакат нови предизвикателства,любов,щсдтие :о) 6+ за стихчето :о)
  • Не знам кога е писано това стихотворение, нито за кого, но Влади, надявам се осъзнаваш че след всяка горчива хапка следващата е все по-сладка. Всяко нещо си има край - но понякога краят на едно нещо е началото на нещо друго. И ако ми позволиш ще ти кажа нещо от себе си: "Истината не се крие в успеха, а в стремежа, защото понякога успеха се състои в загуба"

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...