19.01.2008 г., 18:52

Няма те

1.1K 0 8
Нещо липсва ми сега,
питам се какво ли,
теб те няма, аз мълча,
тъмно е, защо ли?

Теб те няма, плача с глас
за това, че не си с мен
и свърши всичко между нас.

Само твойта снимка е тук,
за да ме задушава,
припомня ми за любовта
и миг покой не ми дава.

Много откраднати дни сливат се в сърцето,
теб те няма, плача аз, плаче с мен небето.
Как да върна любовта, като е измама.
В моя дом теб те няма, само сянката остана.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ванеса Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...