Нещо липсва ми сега, питам се какво ли, теб те няма, аз мълча, тъмно е, защо ли?
Теб те няма, плача с глас за това, че не си с мен и свърши всичко между нас.
Само твойта снимка е тук, за да ме задушава, припомня ми за любовта и миг покой не ми дава.
Много откраднати дни сливат се в сърцето, теб те няма, плача аз, плаче с мен небето. Как да върна любовта, като е измама. В моя дом теб те няма, само сянката остана.
Ах, мила Ванеса...имам чувството, че аз съм писала този стих!
В момента се чувствам така, самотна, без любов...
Бъди силна и уверена!!!
Дано си отново щастлива!
Хубав стих!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.