Няма те, а имам нужда от теб.
Няма те, а пак протягам ръце към теб.
Умът ми казва: ''Мразя те", а
сърцето кращи: "Обичам те".
Светът е някак странен...
Като дълбока бездна, в която
не можеш да излезеш, а
само падаш надолу и надолу...
А хората около мен ми
припомнят колко съм сама и
колко искам да хвана твоята
ръка и никога по-вече да не я пусна.
Но изведнъж чувам трясъка
на вратата, който ме връща в
реалността, май отново съм мечтала,
а теб още те няма!
© Светла Минкова Всички права запазени