29.07.2017 г., 0:49

Няма те

664 0 2

Седя отново сам на скалите 
И гледам плувнал в пот 
Поглеждат нагоре очите 
И виждат теб в небесния свод 

 

Но защо се потя, а покрай мен студено е 
Защо в мъгла се облива лицето ми 
Дали имам отговор или направо видение 
Че искам теб във сърцето си

 

Защото то е някак празно 
Самотно бих казал дори 
И седи и то на скалите нещастно 
Защо ли ? 
Защото те няма до мене нали 
 
Няма те и е тъжно морето 
Няма те и луната се скри 
Няма те и няма нищо което 
Само с поглед да стопли ръцете ми.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Атанас Дизов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...